Kaзваш, че неможеш да се разделиш с този ден.

Че неможеш да се примириш с залезът?

Мислиш, че си го разбрала, а той е така далече.

Дали пък утрешният-повече?

Беше приятно и красиво.

Успя да ми покажеш всичко диво.

Но нека сега не те разпознавам,

защото с изгрева достатъчно ме разиграва.

Но не тъжи, утре ще изгрее новият,

Може да е по-достоен,

може дори и да е по-редовен.

Ако го разбереш по-добре,

той ще ти даде своята особа.

А ти на своят ред ще го омаеш със отрова.

И така щастливи молещи се за вечен залез.

казваш, че не искаш да се разделиш.

Той отговаря по същият начин, а ти тихичко си мълчиш.

А утре може би на другиго ще се помолиш.

Отдадеш...

...Излъжеш...

...разделиш...

Изрече словата с които стопяваш,

омая с движения с които пристрастяваш

разгневи ме с постъпки, с които нараняваш

и добре ще е да се разкараш!