Прочетен: 2415 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2008 02:22
A дано да си все по далеч от мен
Kaзваш, че неможеш да се разделиш с този ден.
Че неможеш да се примириш с залезът?
Мислиш, че си го разбрала, а той е така далече.
Дали пък утрешният-повече?
Беше приятно и красиво.
Успя да ми покажеш всичко диво.
Но нека сега не те разпознавам,
защото с изгрева достатъчно ме разиграва.
Но не тъжи, утре ще изгрее новият,
Може да е по-достоен,
може дори и да е по-редовен.
Ако го разбереш по-добре,
той ще ти даде своята особа.
А ти на своят ред ще го омаеш със отрова.
И така щастливи молещи се за вечен залез.
казваш, че не искаш да се разделиш.
Той отговаря по същият начин, а ти тихичко си мълчиш.
А утре може би на другиго ще се помолиш.
Отдадеш...
...Излъжеш...
...разделиш...
Изрече словата с които стопяваш,
омая с движения с които пристрастяваш
разгневи ме с постъпки, с които нараняваш
и добре ще е да се разкараш!